South Africa

Истинското начало на моето пътуване до Южна Африка не беше на летището, нито в първия миг, когато видях Тейбъл Маунтин от прозореца на хотела – а в момента, когато фериботът бавно напусна брега към остров Робън. Вятърът в Кейптаун беше остър, сякаш ръка те блъскаше към миналото. На кърмата В&А Уотърфронт още светеше, но Тейбъл Маунтин стоеше безмълвно зад града и облаците се спускаха от върха като бял водопад по плоския хребет. Екскурзоводът каза, че местните наричат този облак „покривката“. Гледах как тя покрива града и изведнъж разбрах: красотата на Южна Африка никога не прикрива болката – тя оставя болката и слънцето да съществуват едновременно.

Най-тежкото нещо на остров Робън беше мълчанието. Килията, в която е живял Мандела, не беше драматична – тясна, ниска, чиста; на пода имаше само тънка постелка, а в ъгъла – желязна кофа. Туристите минаваха покрай вратата един по един и стъпките им ставаха по-тихи. Бившият политически затворник, който ни водеше, не драматизираше. Той просто посочи каменоломната и каза, че много хора там са си увредили зрението от слънцето. По-късно Мандела излезе от затвора и не превърна двайсет и седемте години в отмъщение, а в маса за преговори. Това звучи като изречение от биография на велик човек, но пред онази малка килия то приличаше повече на трудно решение, което един човек е взел за себе си: не мога да позволя на омразата да продължи да управлява тази страна.